Вчерашният ден беше белязан от един зверски акт на насилие. Както ви съобщихме по- рано, две експлозии окървавиха маратона в Бостън. Бомбите избухнаха около 21:45 ч. българско време в интервал от 15 секунди, отнемайки живота на трима и ранявайки над 150 души, като 11 от тях са с опасност за живота. Малко по- късно се задейства и трето взривно устройство в обществената библиотека „Джон Ф. Кенеди“ , където за щастие няма пострадали.

За минути, тази новина заля световните медии. Телевизии и радиостанции прекъсваха редовните си предавания за да съобщят за трагичното събитие. Още преди димът от взривовете да беше се разсеял, телевизиите започнаха да ни показват експерти по всевъзможни източни въпроси, които ни убеждаваха как виновни са Ал Кайда, Хизбула, Иран, Сирия, Русия, Северна Корея, извънземните… Вестници и списания, бяха запазили първите си страници, за ужасяващия терористичен акт. В Интернет вреше и кипеше. Информационни сайтове се надпреварваха, кой пръв ще съобщи новината, кой ще даде най- актуалната информация, кой пръв ще пусне ексклузивни видео кадри, кой ще публикува най- кървавата снимка. Коментарите валяха като дъжд в Лондон. Хиляди дискутираха из социалните мрежи. За отрицателно време, света се завъртя около атентата в Бостън. Вероятно не остана човек с достъп до някаква медия, който да не разбра за случилото се.

Колко от вас обаче разбраха, че няколко часа по- рано, имаше и други терористични атентати? Чухте ли, че поредица от 20 нападения с коли бомби убиха най- малко 31 души и раниха над 200 мирни граждани? Вероятно повечето от вас ще отговорят с НЕ. И този отговор ще е напълно нормален, вината не е във вас. Просто това се случи в Ирак. Когато мирни граждани стават жертви на тероризма в Тикрит, Фалуджа, Самара, Хила, Туз Курмату, Киркук, това не е новина. Това е нещо нормално. Отразява се от по- големите медии в телеграфен стил, като новината бързо бива изместена от незначителни събития от ежедневието ни.

Това не е изолиран случай. Само преди три дни, имаше подобен атентат, като този в Бостън. Отново на спортно събитие, отново бомбен взрив, отново невинни жертви, отново невинни ранени, отново събитието е подминато тихомълком от медиите, защото отново се е случило далеч от нас, някъде там в Афганистан, в селцето Басос, на планетата Близък Изток.

Докато някои държави, докато политиците в тези държава, докато медиите в тези държава, продължават да насаждат твърдението, че нашите жертви са по- мъртви от вашите, ще има и чувство за неравенство. Пропастта между богоизбраните и смъртните ще става все по- голяма, а усещането за несправедливост и дискриминация ще доведе до още негативизъм, до още безсмислено насилие и до още разплакани мъже, жени и деца. Докато виждаме само изгодните човешки трагедии, докато скърбим само за удобните жертви, ще има разединение. Разединение така необходимо на силните, за да експлоатират слабите.