За живота на гнойните пъпки в детските приказки

konkretno.info 03.10.2018 0

prikazki

Детските приказки отдавна не са това, което бяха. Някога четяхме за юнаци, за принцове и принцеси, вълшебници, феи и фантастични същества. Днес е модерно да четем полово толерантни приказки, за голи ловци, за „кифли“, за това как мама обича да пие бира и за пъпките… гнойните пъпки. Поне така смята писателката Диана Петрова в приказката „За живота на пъпките“, която е публикувана в книгата ѝ „Приказки за цялото семейство“. Оставяме и на вас да се насладите на този бестселър:

Потегляме ли? – попита госпожа Пъпка.
-Разбира се – отвърна господин Гноен връх малко натъжен, че отново трябва да напусне дома си.
Тъкмо се установяваха върху нежната кожа на някое хлапе, нараждаха децата си и трябваше да ги изоставят. Такъв беше животът на пъпките. Те не можеха да стоят на едно място, иначе се превръщаха в белези.
Пъпките събираха багажа си – някоя и друга люспичка, малко гной, и потегляха към други детски кожи.
– Сбогом, деца мои – просълзи се госпожа Пъпка, а гнойните ѝ сълзи се разтекоха по кожата, стигнаха до някои от пъпчиците ѝ и там някъде по пътя засъхнаха.
– Хайде, хайде, че скоро ще се пръсна от мъка – рече господин Гноен връх и изобщо не се шегуваше.
Той се пукна и, без да се обръща, двамата скочиха върху една люспа, която се рееше във въздуха. Люспата се стелеше ту надолу, ту нагоре из класната стая, докато накрая не се приземи върху ръката на Анелия, която стоеше на втория чин откъм прозореца…



Comments are closed.