За пет години чист неолиберален режим, Исландия с население 320 хил. души и без армия се превърна в една от най-богатите страни в света. През 2003 год. всички банки са приватизирани. За да привлекат повече средства е въведено онлайн банкиране, а минималните разходи позволяват да предложат относително висока доходност. Специалните сметки IceSave привличат много холандски и британски инвеститори. Но с увеличаването на инвестициите се увеличава и външния дълг на банките. През 2003 год. външния дълг на Исландия е 200 % от нейния брутен вътрешен продукт, а през 2007 год. достигна 900 %. Световната финансова криза през 2008 год. нанася своя смъртоносен удар. Трите главни банки на Исландия – Landbanki, Kapthing и Glitnir изпадат в несъстоятелност и са национализирани. Кроната губи 85 % от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия обявява банкрут.

Кризата кара исландците да възстановят суверенните си права, което в крайна сметка води до нова конституция. Но това става по трудния начин.

Министър- председателят на социалдемократическо правителство Геир Хорде стартира преговори за получаване на 1.2 милиарда долара кредит, към който скандинавските страни добавят още 2.5 милиарда. Но международните финансови институции натискат Исландия да прибегне до радикални мерки. МВФ и ЕС искат да поемат този дълг, твърдейки, че това е единствения начин, Исландия да се разплати с Великобритания и Холандия.

Протестите и бунтовете продължават и накрая правителството пада. След изборите през април 2009 год. на власт идва лява коалиция, която осъжда неолибералната икономическа система, но веднага се предава под международния натиск, Исландия да изплати дълга си от 3.5 милиарда евро. Това означава всеки гражданин на страната да плаща ежемесечно 100-130 евро в продължение на 15 години, за да се погасят задълженията на частни лица към други частни лица. Тази капка прелива чашата на търпението.

В този момент се случва нещо невероятно. Мнението, че гражданите са длъжни да плащат за грешките на финансовите монополисти, че цялата страна трябва да се обложи с данък, за да погасява частни задължения, рязко променя отношенията между гражданите и политиците. В крайна сметка лидерите на Исландия взимат страната на своите избиратели. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който трябва да вмени на исландските граждани отговорност за дълговете на исландските банкери и се съгласява да свика референдум.

Естествено международният натиск над Исландия се засилва. Великобритания и Холандия заплашват страната със сурови санкции, които биха довели до пълната и изолация. Когато исландците започват да подготвят референдума, МВФ заплашва да спре всякакво финансиране. Британското правителство заплашва да замрази спестяванията и текущите сметки на исландските граждани. В отговор, държавният глава Гримсон заявява: „Казваха ни, че ако не приемем условията на международната общност, ще се превърнем в северната Куба. Но ако бяхме ги приели, щяхме да станем северното Хаити“.

На мартенския референдум през 2010 год., 93 % от исландците гласуват против изплащането на дълговете. МВФ веднага спира кредитирането на страната. Но революцията, която не е отразена от нито една световна медия, не може да бъде спряна. С подкрепата на разгневените граждани, правителството започва разследвания на лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издава международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing – Сигурдур Ейнарсон. Другите банкери замесени в банкрута на Исландия избягват зад граница.

Но исландците не са задоволяват с постигнатото. Те решават да приемат нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари.

За целта, народът на Исландия избра 25 безпартийни граждани измежду 522 видни представители на обществото, всеки от които е препоръчан от други минимум 30 души. Новата конституция не е сътворена от шепа политици, а е написана в Интернет. Учредителните заседания се провеждат онлайн, а гражданите дават своите коментари и предложения, наблюдавайки как документът постепенно придобива завършен вид. Новата исландска конституция, написана демократично и с широко народно участие, ще бъде гласувана в парламента, веднага след предстоящите избори.

Днес международната финансова върхушка предлага същите заробващи решения и на други държави. На прицел са Италия, Испания, Португалия, Гърция, България и др. Нека погледнем към Исландия. Към нейния отказ да се подчини на чужди интереси и към малкия народ, който ясно заяви, че е суверенен.

Ето затова Исландия не присъства в новините!

Автор: Дийна Страйкър
Превод: Мая Лилова
Редактор: Konkretno.info